Е. Поезия

"Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми:
Със свободата си. Да Е и да пише:

не се вплитам
в навалицата.

Да не се интересува как текстовете ѝ ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до... До когото трябва.
До нас. До себе си.

Свободно да заиграва: с местоимения вместо имена, с чувства и надмогвания, със всяка вътрешна ситуация (външните обстоятелства са обикновени, нечии чужди игри. Това, което Е).

Разбиране, несуетност, кураж.

Ми бодливи
думите отвързани,
сянката ми
непревита.

Браво Светла!"

Екатерина Йосифова