Гроздана Олуич е една от най-изтъкнатите сръбски писателки днес. Тя е родена през 1934 г. в градчето Ердевик, Войводина. Още като гимназистка в гр. Бечей е започнала да публикува свои творби и през 1953 г. печели конкурс за най-хубав разказ на в. "Борба". Дипломира се и завършва магистърска степен по английска филология в Белградския университет. В 1957 г. още първият ѝ роман "Излет в небето" получава и първа награда всред 157 ръкописа и става много популярен: драматизиран е и представен в Белградския народен театър. Вторият ѝ роман "Гласувам за любовта" (1963) е спечелил конкурса за най-хубав роман на годината и е екранизиран. Преведен е и на български. На изключителен читателски прием се радват и следващите ѝ романи - "Не буди заспалите" и "Диво семе". А романът ѝ "Гласове във вятъра" (2009) получава и наградата за най-хубав сръбски роман на годината. Последван е от "Преследвайки златния елен" (2014) и "Да преживееш до утре" (2017).
Съдържание:
- Небесната река;
- Златопръстата;
- Седефената роза;
- Чародейният репей;
- Вълшебната птица;
- Златната порта;
- Бялата къртица;
- Измамникът и смъртта;
- Принципът на облаците;
- Глухарчето;
- За капчицата и цветето;
- Огледалото;
- Златокоска;
- Старецът и камбаната;
- Ореховият стол;
- Златното блюдо;
- Олданините градини;
- Щастливото око;
- Лунното цвете;
- Малките хлебни човечета;
- Бялата гълъбица;
- Възглавницата, която помнеше сънища;
- Бележка за авторката.
