Джуджето, прасенцето Стафидко и Таде - мека корица

В една хладна октомврийска вечер вятърът отвял шапката, под която живеело Джуджето, и то останало без подслон. За късмет, намерило на полето голяма тиква, на която синигерите били изкълвали сърцевината. То си направило прозорче и врата от кора на дърво, остъклило прозореца с парче счупено стъкло, направило печка от глина и комин от тръба и заживяло в тиквата.
Един ден се появил неканен лакомник, който се опитал да отхапе парче от къщата. Това било малкото, бездомно и гладно прасенце, наречено Стафидко. Доброто Джудженце се съжалило над него и го приютило в дома си.