Откъс от „Патиланци“ на Ран Босилек
ЗАГОВЕЗНИ
Драги ми Смехурко,
Ето че дойдоха Заговезни Сирни. Как можем на тоя ден да стоим мирни!
Баба Цоцолана на черква замина. И тозчас аз свиках моята дружина.
– Патиланци! – рекох. – Мало и голямо днес се преоблича. Днес маски си слагат и всеки си става кой какво обича. Трябва ли и ние назад да останем? И ний трябва с нещо днес да се прославим. Баба Цоцолана искам да представим. Ала всичко бързо трябва да направим. Преди да се върне, ний да сме готови. Тогава да става каквото ще стане.
– Ах, как го измисли, бате Патилане! Смях голям ще падне! Казвай, казвай скоро кой какво ще прави!
Аз си бях намислил всичко от порано, та бързо нареждах:
– Ела тука, Гано! Във тия долапи са събрани всички бабини чорапи. Нахлувай от края: вълнени, памучни, черни, сиви, бели, та колкото може и твойте крака да станат дебели. После ще обуеш новите пантофки с златните чапрази, дето за Великден баба си ги пази. Ще седнеш на стола и ще се облегнеш, кръстом като баба крака ще протегнеш. На стола ще стъпи патилана Дана. Тя ще бъде съща баба Цоцолана. Синята й шапка на глава ще сложи, бузи ще надуе и гуша ще спусне, доколкото може. С наметката нова ще наметне и двете: и Гана, и Дана. И ето готова баба Цоцолана!
– А нас де оставяш, бате Патиланчо? – се намеси Данчо.
– Под дрехата всички, край Гана и Дана, ний ще се изправим. Така подостойно баба ще представим!
– Ами що ще правим, бате Патилане, ако се разсърди баба Цоцолана? – обади се Дана.
– Туй няма да стане. Нали затова си на лице отгоре. Тя като се види така младолика, ще грейне от радост, та няма да вика. И нищичко лошо няма да ни стори. Пък и найподире не ни е първица – и на Заговезни нека ни помилва нейната ръчица. Що има да стане, нека да си става. А сега да почнем, че време минава.
