Още от най-ранно детство, понякога без дори да осъзнава, човек започва да усеща привързност към мястото, където е роден и към хората и историите, с които е заобиколен, благодарение на други, живели преди него личности - реални като Васил Левски, приказни, като юнака, който побеждава ламята или легендарни като Крали Марко. Важното е да чувства тяхната сила, те да бъдат негова опора в живота.
Когато се заех с Крали Марко, искаше ми се точно това - да върна на детството си, и не само на моето, един образ очистен от героизирането на пиянството и еснафските предубеждения, че силата означава разюзданост и свободия; един герой, който да въплъщава идеалите на българина за справедливост, сила и морал. Искаше ми се да преразкажа известни и неизвестни митове и легенди от една страна, като се съобразя с училищните програми, а от друга като предизвикам интереса на по-широк кръг читатели. По тази причина се наложи и различен подход към различните истории.
Някои, които отговарят на съвременните хуманни разбирания, аз преразказах без всякакви вмешателства. Други, се наложи да доизмисля и да пречупя през своето художествено виждане, за да избягам от натурализма в едни по-поетични измерения.
Искам да изкажа и своята благодарност към известния български фолклорист проф. Стефана Стойкова за консултациите й при създаването на таза книга. Както и на колегите й от БАН без чиито усилия тези истории отдавна биха били забравени.
