Първият материал, в който изобщо се среща името му, е от 1966 г. Не стига, че го споменавах мимоходом в статия за инвестирането, посветена на Алфред Уинслоу Джоунс, но и „Бъфет“ бе изписано погрешно. Извинявайки се смирено, ще отбележа, че през 1966 г. извън Омаха (където някои инвеститори го познаваха, защото ги бе направил богати) той бе напълно неизвестен. В началото на 80-те той все още е господин Никой. Когато през 1983 г. „Форчън“ нае работещия на свободна практика Андрю Тобиас да напише статия за посланията на Бъфет до акционерите, Тобиас дори не бе чувал за него. Частта от книгата, започваща с написания от мен през 1988 г. биографичен очерк „Уорън Бъфет. Поглед отвътре“, описва как той усвоява втора професия – бизнес мениджмънт, след първата си – на инвеститор, и как след това прави от „Бъркшър Хатауей“ огромна сила в корпоративна Америка. Малцина са наясно за темповете на развитие на тази компания. Когато през 1965 г. Уорън поема контрол върху нея, „Бъркшър“ е текстилна фабрика в Нова Англия, прекалено малка, за да влезе в класацията „Форчън 500“. Е, през 2011 г. „Бъркшър“ е №7 от 500-те. И всичко това – в рамките на един живот, който продължава да е активен! Съставителството на тази книга бе дълго и мъчително пътуване през цялата ми кариера във „Форчън“ (от 1954 г. досега) (повече никога не сбърках името му). По-важното е, че то бе и едно пространно, но щедро отплащащо се напомняне за инвестиционния и предприемаческия гений на Бъфет, за неговата креативност, и не на последно място – за последователността на неговото мислене. Приятел на известния писател Уилям Бъкли казва за него нещо, което аз ще използвам: И „Форчън“, и аз сме щастливи, че бяхме до Уорън Бъфет, докато той ставаше Уорън Бъфет.
- Керъл Лумис
