Елин Пелин - 28 разказа

Тайничко сме ръкопляскали на Андрешко как изоставя в междуселската кал наглия съдия-изпълнител, тръгнал да въздава съмнителна справедливост. Очите ни са плуввали в сълзи заради кравата Сивушка, изпуснала последната си въздишка под есенното слънце на нивата. А сърцата ни са се свивали от мъка, задето стрина Тодорана харизва осиротялата си внучка Тотка на чужди хора.

Светът на магьосника от село Байлово е толкова сраснал с изконната ни душевност, че никакви технологични „чудеса” не могат да я изчегъртат оттам. Моралът на героите му ни е по-близък от този на супергероите на Марвел, по които в детството се захласваме. Ала най-важното е, че училището по човещина, което нашият класик създаде, и днес разпръсква светлина в душите ни и ни кара да се чувстваме горди, че сме част от състава му.