Наричайте ме Александра

Сякаш са шахматни фигури, Романови мълчаливо се готвят за ново преместване. Царица Александра мечтае да види омъжени четирите си дъщери. След абдикацията на царя вече се е отказала от грандиозните планове за малкия Алексей, надявайки се да се отдаде на спокоен живот някъде далеч от светския. Чувства липсата на приятеля си Распутин – единственият мъж след любимия ѝ Ники, който истински я е разбирал.

На последното място, където са отведени с очакване да бъдат освободени, Александра се заема да задоволи любопитството на дъщерите си за своето минало, като описва един изпълнен с трагедии живот, но озарен от щастието на споделената ѝ гореща любов с Ники. Любов, която предават и на децата си и се превръща в бастиона, крепящ ги неразделни и силни до фаталния им край.

Еспидо Фрейре (Билбао, 1974 г.) дебютира като писателка с радващия се на великолепен прием от страна на критиката роман „Ирландия“ (1998 г.), получил наградата на френските книжари „Милпаж“ за чуждестранен роман-откритие. През 1999 г. става най-младата носителка на престижната литературна испанска награда „Планета“ с романа си „Замразени праскови“ (Melocotones helados). Автор е на девет романа и на поредица очерци, сборници с разкази, няколко младежки романа, а така също на поезия.

Критиката я определя като един от най-интересните представители на съвременната испанска проза.