Музиката е език. Понякога тя може да изрази много повече от думи. Радост и болка, вина и срам, страх и отвращение, надежда и безпомощност, злоба и учудване, щастие и отчаяние.
Антония Брико мечтае да стане диригент, но никой не приема сериозно желанието ѝ, защото е жена...
„Тогава нямаше жени в симфоничните оркестри“, казва Брико. И допълва: „Основах женския Нюйоркски симфоничен оркестър през 1934 г., по време когато Нюйоркската филхармония нямаше да наеме жена арфистка, камо ли жена диригент.
„Диригентката“ на Мария Пeтерс е завладяващата история на жена, отстояваща мечтата си. Книгата е роман, изображение на част от живота на Антония Брико, починала през 1989 г.
Действието отвежда на музикалната сцена между двете световни войни и насочва вниманието към усилието на жените да превъзмогнат приоритета на мъжете в изкуството.
Годината е 1926-а. 24-годишната Антония Брико е все още дете, когато родителите ѝ емигрират в Съединените щати. Тя мечтае да стане диригент, но дори и най-близките ѝ не вземат насериозно амбициите ѝ. Въпреки неоспоримия ѝ талант, дори нейният учител по пиано я съветва да не кандидатства в консерваторията, а да се ориентира към друго по-сигурно и по-подходящо за жена поприще.
Осъзнала, че няма какво да губи, тя се връща в родината си, където се опитва да убеди известния диригент Менгелберг да ѝ дава частни уроци. Той я изпраща в Берлин, където противно на очакванията, шансовете за една жена да стане диригент се оказват много по-големи. Брико става първата жена, която има честта да дирижира Берлинската филхармония.
Финалният акорд е концерт в Ню Йорк, с оркестър, съставен само от жени.
Нидерландският филм „Диригент“ (2018) с режисьор и сценарист авторът на романа Мария Петерс е отличен с награда на публиката от Международния филмов фестивал в Денвър през 2019, а и още е носител на наградите на Нидерландия през 2018 – Златен филм.
МАРИЯ ПЕТЕРС е родена на 30 март 1958 г. във Вилемстад, Кюрасао, Нидерландия. Тя е филмов продуцент, режисьор и сценарист с 42 филма в досегашната си кариера.
