Авторът на тази книга има в снайперската си сметка 324 хитлеристки войници и офицери, включително един генерал.
Появата на предната линия на такъв точен стрелец се е равнявала на попълнение от цяла пехотна рота. Работата на снайпериста предизвиквала паника във вражеските редици и ако успеели да го засекат, откривали ураганен огън по него с всички оръжия.
Евгений Николаев започва бойния си път през есента на 1941 г. в състава на 21-ва дивизия на НКВД на Ленинградския фронт. Но стрелковите му умения не остават незабелязани и бързо се преквалифицира в един от най-успешните снайперисти на този фронт. Още през първите два месеца унищожава 43 вражески войници и офицери, за което е награден с лична снайперска винтовка от командването на Ленинградския фронт.
През декември 1942 г. след няколко тежки ранявания Николаев е прехвърлен във военното контраразузнаване СМЕРШ и така стига до Берлин. Награден е с най-високите съветски бойни ордени.
След войната Евгений Николаев работи като журналист. Бойните му спомени се четат на един дъх не само заради писателския му талант, но и заради „снайперското око", което улавя и най-дребните детайли от фронтовия живот.
