Трябва да те предам

Историческият роман на Рута Сепетис, в който българските читатели ще разпознаят частица и от нашето минало

ПОД ЗЛАТНАТА РАМКА

SUB RAMA POLEITĂ

Те живееха в мрак.

Дишащи сенки.

Пъхнали ръце дълбоко в джобовете си. Скрили свити в юмруци замръзнали пръсти.
Избягваха очите на другите. Рискуваха да бъдат хванати в капана на страха, ако погледнат някого в лицето. Но в тях бяха вперени невидими очи. Дори в най-непрогледния мрак.

Очите ги наблюдаваха.

Непрекъснато.

Неизменното усещане на румънците, че някой ги следи.

Ето как го описват: бремето на надвиснала буря.

Не цитирам по памет.

Думите са на един младеж от Букурещ. Той ги е написал.

А после решил, че е допуснал грешка.

Като говорим за грешки – някои хора смятат, че Дракула е бил най-голямото страшилище в Румъния.

Дали истината ще ги преследва, след като я научат?

Дракула е художествена измислица и не е свързан с историята на Румъния. Но в един румънски замък наистина е живяло кръвожадно чудовище, което прекарало в кулата му двайсет и четири години. Докато Дракула избирал определени жертви, това чудовище било жестоко…

С всички.

То лишавало хората от храна, електричество и свобода.

Макар че били издръжливи, румънците страдали от тиранията му.

Ще попитате колко е наброявало населението на Румъния тогава?

Двайсет и три милиона души.

Имената и историите на повечето от тях са неизвестни. А после близо до един гроб била открита метална кутия. В нея имало ръкопис.

Така описва събитията едно момче.