През 1241 година за великия Йоан Асен II смъртта дошла неочаквано, веднага след като успял да победи татарите в сражение между Карпатите и Истър/Дунав. Тъй като до този момент татарите били непобедими, тази вест отекнала в цяла Европа. На смъртния си одър той казал: „Господ ме изненада… Нека ми прости! Заклевам ви да пазите Коломан."
Със смъртта на Йоан Асен се прекратило съперничеството между България и никейския император, а с придобиването на престола от малолетния му син Коломан дошъл и краят на българската мощ, която балансирала силите на полуострова. За България дошли години на вътрешни борби, цареубийства, на териториални и престижни загуби.
Най-сетне около 1257 г. за цар бил избран скопският болярин Константин Тих. Въпреки че бил мъдър човек и добър войн, бедите за България не свършили. Византия си върнала Константинопол, от североизток империята на Златната орда ставала все по-могъща, Унгарското кралство от северозапад на два пъти влизало дълбоко в страната. Константинополският император Михаил VIII Палеолог, изключително ловък дипломат, инициирал уния между Константинополската патриаршия и Католическата църква в Рим.
България е притисната между две империи – Златната орда и Византия.
Наскоро претърпял премеждие, цар Константин Тих Асен трябва да се придвижва с помощта на патерица, което е и наранило високия му дух и го е накарало да предаде част от управлението на умната, но с коварен нрав царица Мария Палеологина-Кантакузина, племеница на византийския император. Царският ватах, съдия и следовник Братучен е натоварен от царя да се срещне в Ниш със силния деспот Яков Светослав, потомък на киевските князе, и да му предаде предложение на царя да оглави съпротивата срещу татарите на Златната орда. Междувременно Братучен спасява съпругата на Яков Светослав, която е внучка на Иван Асен II и като такава представлява потенциална заплаха за Мария Палеологина, която организира покушение срещу нея...
