Андроник

Коне препускат на ръба между брега и морето, от сушата ли са дошли или излизат от водата... Той стои на неподвижната земя, вътре в него стихиите се гонят, смесват и преобразуват. И все пак се учи да се задържа тук, подобен на втвърдения отвън и жив вътре в себе си камък. Да остава.

Като дете грузинецът Андроник, роден в едно селце сред високите склонове на Кавказ, има силна връзка с дядо си. Дядо Тамаз, който е обикалял и опознавал света, го научава на много неща, предначертава съдбата му. Още в ранната си младост Андроник напуска дома и тръгва за Кайсери, в Турция, където отглежда коне, след това за Истанбул, там е препоръчан и става интендант на Османската армия по време на похода и втората обсада на Виена през 1963 г.

На връщане, след поражението на османските войски, се заселва в България, на северното крайбрежие на морето. Заживява в среда, в която различни етноси и религии живеят заедно в разбирателство. Не се застоява, заедно с любимия си кон Вахтанг се отправя на пътешествия, връща се и отново тръгва, прекосява нови и нови земи и продължава да снове между зова на непознатото и носталгията по това, което е било.  


Анна Топалджикова е професор по „История на българския театър“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Автор е на книги в областта на историята и теорията на театъра, на театрална драматургия и на романите: „Ледовете“, „Отлитащото време - лъч светлина през обектива. Фотографската фамилия Карастоянови“, „Амарила не обича текила“.