Представяте ли си човек, който никога не е слушал приказки, никога не е гледал или правил театър, не е усещал никога в себе си или около себе си духа на откривателството? Звучи абсурдно! Човечеството, слава Богу, не е допуснало това да се случи. Създавайки легендите и приказките, литературата и театъра, музиката и приложното изкуство, човекът се е изградил и съхранил като духовно същество, осмислил е съществуването си.
Как е станало развитието на детското театрално изкуство в Бургас – град, наричан не без основание театрален, как са се развивали идеите, режисурата и сценографията, музиката, актьорите и куклите, как са взаимодействали с всичко това и зрителите – за това искаме да ви разкажем с това изследване или в тази летопис, или в това откривателство, което нарекохме „Приказните хора“.
Защото важен за нас е човекът, който създава, твори, възпитава, забавлявайки и забавлява, възпитавайки, с приказки.
Вие срещали ли сте приказка с лош край, където побеждава злото?! Или приказка с лоша поука?! Абсурд! Приказките и приказният театър правят хората добри. Ето, за това си струва да се пише! Това ни провокира да тръгнем по стъпките на приказните хора и да открием изворите на приказното изкуство.
Румяна Емануилиду
