Ангелът на атентата

Смехът възниква от внезапно осъзнатото несъответствие между известно понятие и реалните обекти…

Пародираната история и културно минало на малки и големи народи са представени във формите на таблоида, памфлета, рекламата, вица, новина от „черна хроника“ или сензация от reality show. Но главозамайващата парадоксалност в невъобразимия диалог между двамата протагонисти е само обратната страна на един медал, чийто материал е магма от трагизъм, провал и падение...

Eрцхерцог Франц Фердинанд, престолонаследник на Австро-унгарската империя, е убит заедно със съпругата си София по време на официална визита в Сараево на 15/28 юни, Видовден, 1914 г. и според казионната история гибелта му предизвиква избухването на Голямата война (както я наричат в Средна и Западна Европа).

Убит е на Апеловия кей при Латинския мост от двадесет и тригодишния сърбин, Гаврило Принцип, член на революционнато общество „Млада Босна“ и радетел на движението за държавно обединение на сърби, хървати и словенци, чиято цел е „южнославянските народи да се освободят от австро-унгарския гнет“.

Вече от отвъдното ерцхерцогът диктува своя парадоксална версия на собствения си живот и смърт в изведен до абсурд контекст от националните политики и конфликти, доктрините и идеологиите, дипломацията и културните процеси на последните две европейски столетия. Застанал до него, един несъществувал на земята, безтелесен и нераждан негов секретар на име Бертолд записва разказния дневник на престолонаследника.

Двамата пряко наблюдават отгоре континуума на времето през окуляри и зумове на исторически гледки. А през техните безплътни тела преминават и духовете на други знакови европейски отвъдници, които объркват мислите, думите и коментарите им, като например един друг Фердинан, този път без „д“, защото е французин, лекар и култов писател, фигуриращ в разказа с рождената си фамилия Детуш.