Това е и най-познатата детска книга на писателя, която успява да спечели любовта на читатели от целия свят. Историята на врабчетата е един от най-дълго задържалите се спектакли на сцената на Столичен куклен театър.
И заедно с приключенията в живота на У Фу, Чир, Юнашка фланелка, Драги ми господине и останалите врабци, малките и големи читатели на Радичков се потапят във врабчия живот, който е толкова близък до човешкия.
-Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче.
-Според Вас съществува ли днес „Онова нещо“?
-Това е един мой герой от „Ние, врабчетата“. Да. „Онова нещо“ трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, нямаме и свой съдник, всичко е позволено и няма данъци за човешкото зло. Аз лично вярвам в „Онова нещо“. И да има бог, и да няма бог, човек трябва да живее така, сякаш го има.
„Ние, жените“, 17 ноември, 1998 година
