Пулсът на земята е четвъртият публикуван роман на испанската писателка, филолог и политик Лус Габас. За разлика от предишните си издания, това заглавие не е исторически роман, а всъщност има сюжет на мистерия и съспенс. Повествователната нишка се фокусира върху разследването на престъпление, като припомня някои ключови събития в миналото на героите. Действието се развива в семейно имение в малко селце в отдалечена провинция. Алира, главната героиня, се сблъсква с огромни трудности да поддържа имуществото, на което е наследник. За да бъдат нещата още по-лоши, в избата на семейния дом се появява трупът на един от гостите му. Обезлюдяването на селата е тема, която винаги интересува. Заличават се векове история. Да се разхождаш в тишината на обезлюдено селище, предизвиква странно усещане, което става печално, когато наместо къщи наоколо има развалини. Всяко изоставено село е прекъсната история, история за разказване. „Да не се забравя“, казваме. Като че ли може да бъде забравено. Невъзможно е. Направени сме от минало. То живее във всеки от нас.“
От всички тези разсъждения се появява този роман, към който са добавени идеи като привличане между две личности, неостаряла любов, влиянието на миналото и тежестта на паметта, недоверието към другите, емоционалната еволюция, носталгията по загубеното и невъзвратимо минало и несигурно бъдеще, в което въпреки всичко съществува вяра. Получило се е сливане в едно на история за любов, за приятелство, за личната промяна в зрелостта, за залеза на живота и за едно престъпление, за да се катализират характерите. Книгата е обръщане към земята на предците и обръщение към страстни читатели, които живеят в големи и малки градове и малки и големи села.
Склонни сме да идеализираме миналото и прекомерната носталгия е контрапродуктивна.
Лус Габас
