Годината е 1992. Ка, поет и политически емигрант, се завръща в Турция. Възложено му е да направи журналистическо разследване на някои обезпокоителни събития в малкия, загадъчен град Карс близо до границата с Армения. Ка пристига в Карс, съпроводен от обилен снеговалеж, и скоро пътищата се затварят.
Пограничният град изпада в пълна изолация. Такъв го вижда поетът - град, изтерзан от политически вражди в навечерието на избори, град, над който е надвиснала сянката на поредица от самоубийства на млади жени. Ка съзнава, че за да разбере всичко, което се е случило в родината му през годините на неговото отсъствие, е длъжен да види събитията от гледна точка на всички участници - на враждуващите страни и на изпадналите в апатия и объркване наблюдатели.
Последното нещо, което е очаквал, е че ще се озове насред инсцениран преврат, че ще бъде заплетен в политически и религиозни конспирации, че дните, прекарани в затрупания от сняг град, ще го накарат да погледне на себе си и на света по нов начин.
„В нашето време на фалшификации, когато Вярата на някои хора в литературата може да се разклати, Памук предлага нещо истинско.“
Обзървър
Орхан Памук е лауреат на Наградата за мир за 2005г., присъждана от организацията на германските книготърговци, на наградата на в „Индипендънт“ за най-добър чуждестранен роман за „Бялата крепост“, на френската награда „Най-добър чуждестранен роман" за „Името ми е Червен“, на италианската награда „Кавур“, ма международ-ната награда IМРАС за романа Името ми е Червен", на френската награда "Медичи" за най-добър чуждестранен роман за 2005 г. за „Сняг“. През 2005 г. става почетен член на Американската академия за литература и изкуство. „Ню Йорк Таймс“ поставя „Сняг“ в класацията си „Десетте най-добри книги на 2004 г.“. През 2005 г. сп. „Тайм“ Включва Орхан Памук в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.
