„Киндлинг" е новият и дългоочакван роман на Трейси Чи, чиято премиера беше в края на февруари 2024 г. Едно разтърсващо, интроспективно фентъзи за прекалено млади бойци, търсещи мира, за който някога са се борили, и бъдещето, в което най-накрая са си позволили да повярват.
В романа си Трейси Чи представя сериозни теми, разгръща седем основни образи в завладяваща дълбочина, което постига чрез нестандартни похвати – седем различни гледни точки, всяка от които е разказана от второ лице единствено число.
Сиди
"О, Сиди.
Опита се да си свършиш работата. Опита се да изпълниш заповедите. Опита се да бъдеш Киндлинг. Опита се да защитиш хората си. Но откъде можеше да знаеш? Кога да следваш заповедите? Кога да се биеш? Кога да бягаш? Битката е навсякъде. Тя е навсякъде около теб, на всички фронтове."
Кет
“Протягаш ръка през дюшека и изваждаш лист от скрития джоб на захвърлената си роба. Няма много светлина, но това не те притеснява. Пръстите ти опипват хартията.
Мека е, а гънките – дълбоки, а и ти вече знаеш съдържанието толкова добре, чела си го и си го препрочитала безброй пъти по време на пътуванията си, че сега би могла да го видиш със затворени очи.
Това е списък, все още непълен, все още неизпълнен.
Неща, които искаш да направиш. Места, които искаш да видиш. Места, разпръснати из цял Амеранд, от „Божията люлка“ в сърцето на полуострова до черните плажове на архипелаг „Парваная“.
Но никога не оставаш дълго. Не си виждала луната да изгрява два пъти в един и същи град. Никога не мислиш за бъдещето, защото не знаеш колко време остава. Не можеш да си позволиш да останеш, трябва да бягаш. От кошмарите на войната, от безсънните нощи, от мислите си. Трябва да се надбягваш с вятъра. Да е просто. Да е лесно.
Тихо сгъваш списъка по старите му, нежни гънки, прибираш го във вътрешния джоб на робата си. Пръстите ти погалват плата, сякаш го запечатваш вътре.
Тайна.
Желание.
Все още не можеш да заспиш, затова поглеждаш към прозореца. Светът е толкова голям и трябва да се види, Кет."
Бен
"Знаеше, че един ден ще се превърнеш в най-свирепия убиец на Амеранд, в най-смъртоносното оръжие, щяха да те пращат напред не като бляскав изстрел от барутно оръжие, а като нож в мрака, опрян в гърлото.
За това беше обучена.
Някои биха казали, че за това си била родена.
Но истината е, че се страхуваше.
Страхуваше се от смъртта, от това, което смъртта направи с най-близките ти хора, от това, което ще да направи с теб сега, ако поемеш ръката ѝ.
Тогава стана Спароухоук.
Беше „Най-бързото острие в Киндар“.
Не така си беше представяла бъдещето си, но поне не ти се налагаше да убиваш никого, нито да гледаш как някой умира.
Но се оказа твърде бавна, Бен, твърде не в крак с времената. Преди десетилетие щеше да си несравнима, неудържима, „Най-бързото острие на Киндар“. Но ти просто си се родила твърде късно.
Времето на Киндлинг свърши. Оръжията ни са остарели, уменията ни са отживелица. Изобретяването на ръчното оръдие промени всичко. За нас, за света, за теб. Всички го знаеха.
Може би и ти си го знаела. Може би затова искаше да заминеш, да се опиташ да бягаш по-бързо, по-силно, за да изпревариш разпространението на барута и куршумите, на тези оръжия на войната, преди да застигнат хората, които обичаш.
Защото кой би могъл да спечели срещу един куршум?"
