В тази изящно изработена гротеска, изградена върху безжалостна деконструкция на примитивните човешки стремления, майсторът на социалната сатира вилнее из брилянтната кочина, която за мнозина е просто светът.
Казват, че изкуството имитира живота. В тази книга виждаме какво се случва, когато в сила е точно обратното. Изкуството е поквара като никоя друга. То се храни от всеки спомен и слух, изграждайки псевдореалност без правила и табута. Книгата е изтъкана от историите на разнородна група творци, решили да се оттеглят за три месеца в творчески експеримент, далеч от разсейващото ги ежедневие. В стария театър, където прекарват времето си, няма удобства, а водата и храната скоро привършват. Историите, които си разказват в пълна изолация от света, стават все по-мрачни. На авторите им се ще да бъдат герои на своите разкази – да изпитат цялата им болка и да споделят техния екстаз; да бъдат запомнени, екранизирани и обезсмъртени. Мястото не е случайно – намират се на сцената, за да разиграят една вакханалия от жестокост и разврат, защото – казват – изкуството изисква жертви.
Докато е на турне през 2003 г. за представянето на романа „Diary“ Чък Паланюк прочита на слушателите си кратка история, озаглавена „Guts“. Това е един от разказите, съставляващи романа „Призрачно“, който излиза през 2005 г. Разказът започва с инструкция към читателите да поемат дълбоко въздух, тъй като историята ще продължи горе-долу толкова, колкото могат да си задържат дъха. В резултат 40 човека припадат, слушайки, без да дишат. При следващото публично четене на разказа, числото на припадналите нараства до 53, а по-късно до 60. През юни 2005 Паланюк отбелязва, че броя на припадналите е стигнал до 67. Към едно от последните издания на „Призрачно“ Паланюк докладва, че историята „Guts“ е отговорна за 73 случая на припаднали слушатели.
Чък Паланюк е автор на бестселърите „Боен клуб“, „Ненагледна моя“, „Изчадия“, „Оцелелият“ и „Приспивна песен“.
