Мефистофел и Андрогина

Написана в края на 50-те години на XX в. , „Мефистофел и Андрогина“ е сред ключовите книги на един от най-оригиналните мислители на XX в. – Мирча Елиаде. Тази негова творба оказва значително влияние върху най-различни интелектуални течения и школи. Предизвиква ожесточени спорове както върху същността на концепциите в книгата, така и върху личността на самия автор. Като съзнателно се отклонява от основната линия на развитие на западната философия, Елиаде предлага на читателя нов поглед върху обичайните неща.
Друга задача на автора по неговите думи е изследванията му да „илюстрират усилията на един историк на религиите, заел се да обясни известен брой неевропейски религиозни поведения и духовни ценности“. „Мефистофел и Андрогина“ ни предлага вълнуващи срещи със загадъчни и тайнствени духовни светове, вселени, които са различни от характерния за западния човек културен пейзаж. Запознанството с тотално другия води до по-дълбоко познание за религиозните структури. Психологическата истина и безценното значение на множество символи, митове, божества и религиозни термини подготвят размаха на нов хуманизъм, който ще съпровожда човечеството през XXI в.

за автора

Мирча Елиаде е  румънски философ и антрополог на религията. Водеща фигура във феноменологията на науката. Изследванията му върху маргинализирани религиозни групи, напр. шаманите, водят до преоценка на религиозната практика и история. Сред най-важните му книги са \"От първобитните хора до Дзен: тематичен справочник по история на религията\", \"Модели в сравнителната религия\". Редактира 16-томната \"Енциклопедия на религията\" 1987. Из \"Биографична енциклопедия\", Марк Мейсън, изд. Екслибрис