Във фокуса на книгата "Обречени на смисъл" попада един тематичен кръг в творчеството на Мартин Хайдегер от 20-те години на ХХ в., който, макар и интензивно обсъждан по-късно, остава недоопределен и недостатъчно прояснен. Ключовите думи в него - „всекидневие” и „всекидневност” - са натоварени с различни, често пъти противоречиви конотации в структурата на Битие и време, но са непренебрежим елемент на философската интрига и път, който отвежда в сърцевината на ранното Хайдегерово мислене. Настоящото изследване обаче се интересува не толкова от ролята на категорията всекидневност за разбиране на Хайдегеровия opus magnum, колкото от едно само загатнато в него измерение на всекидневността – което се разглежда под рубриката „индиферентна всекидневност” – и от възможностите, които то разкрива за преобръщане на самото мислене за всекидневие в съвременната социология. Една основна линия в монографията проследява „срещата” на Хайдегер с двама автори, оставили значима следа в социологическите занимания с всекидневие през ХХ век – Алфред Шютц и Харолд Гарфинкъл. Става дума не за действително състоял се диалог, а за мисловен експеримент, който сблъсква феноменологията на фактичността с феноменологията на всекидневния живот на Шютц и с Гарфинкъловата етнометодология на безсмъртното обичайно общество. Този експеримент се опитва да установи възможни гранични зони на локална езикова „размяна”, очертавайки един вид „креолски” ефект от кръстосването на трите мисловни стилистики.
Проф. Кольо Коев е преподавател в Нов български университет и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и главен редактор на сп. „Социологически проблеми”. Автор е на Метаморфозите на чужденеца (1991), Видимостта. Феноменологични контексти (1996) и Елементарни форми на всекидневен живот. Макс Вебер и немското социалнонаучно познание от края на ХІХ и началото на ХХ век (2003).
