В най-новата си книга Докинс влиза в страстна полемика с теолозите, като разглежда хипотезата за Бог, аргументите (и контрааргументите) относно Божието битие, корените на вярата и морала, а също и днешните проявления на религиозния фундаментализъм. Изводите му общо взето се свеждат до това, че религията трябва да освободи почетното място, което по традиция е заемала от хилядолетия насам. Днес то по право се полага на науката, защото тя е тази, която твори най-невероятните чудеса и разкрива необятни хоризонти пред нашите иначе ограничени сетива. Дали обаче науката наистина може да запълни зейналата празнина? И да ни дари с адекватни познания за загадките на Вселената, която пък със сигурност е по-чудновата, отколкото изобщо можем да си представим? Положителният отговор предполага и придобиването на съответните способности – да станем “като Бог(ове)”. Eто и заключителните думи на автора: “Най-искрено ви заявявам, че аз не знам отговора, но пък се радвам, че живея в такива вълнуващи времена. Днес човечеството се е устремило главоломно към границите на привичното и познатото. Ами още по-добре – току виж се оказало, че няма и никакви граници.”
Ричард Докинс (роден през 1941 г. в Найроби, сега професор в Оксфорд) си спечели световна слава още през 1976 г., с излизането на първата му книга, Себичният ген, в която представи своя геноцентричен вариант на еволюционната биология и лансира понятието мема (оттам и меметика) като анолог на гена в света на идеите и културните феномени. Докинс стана пословичен и като най-безкомпромисния атеист на Британия, където съмишлениците му предпочитат да се самоопределят като агностици, хуманисти или секуларисти.
