В тази книга са представени проучванията на светилището на Асклепий до Глава Панега (1903-1906 г.). Произведението съдържа 65 снимки и рисунки.
Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на Тракия и с българска епиграфика.
Пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници.
Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега (1903–1906 г.), нимфейона при Огняново (1904 г.), античните градове Ескус (1904–1905 г.) и Никополис ад Иструм (1906–1909 г.).
През 1907 г. поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на „Археологически известия на Народния музей в София”. Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикува серия от статии под надслов „Материали по археологията на България” (1894–1901).
На първа корица - оброчна плоча на Асклепий, Хигия и Телесфор
от светилището до Глава Панега, НИМ София,
фотография Димитър Тонин
