Книгата има за цел да предупреди широката българска общественост за посегателството срещу емблематичната за духовния център на столицата - Национална художествена академия. Тя включва статии от известни български архитекти, отворени писма, призиви и др.
Тази книга беше събрана, за да покаже един непонятен за европейското мислене, изстрадан процес, който в отсъствието на държавническа ангажираност продължава в посока на поругаване паметта на първостроителите. Сградата на Художествената академия е неразривно свързана в смислова хармония с облика на християнския храм и прилежащото пространство - най-познаваемата емблема, представяща България пред света. Построена в резултат на международен конкурс през 1906 г. по проект на арх. Александър Смирнов, сградата на Художествената академия е съществена част от сътворения от арх. Лазаров за тази изконна българска земя градоустройствен план. Продължавайки възрожденската линия на предците си, през 80-те години на миналия век именитият наш арх. Никола Николов, защитавайки предано "занаята", Категорично на висок глас заявява и предаността си към историята, към нацията. Към всичко онова, което той привнася в наричаното от него "плато", най-значими са проектите на двете основни сгради от контура на площада, в чието равновесие е търсена ролята на двете рамена, в които се излива величественият силует на храма, и обратно, към него се връща усещането за устойчивост, за непоклатимост. Проектът за тези две сгради на реконструираната и превърнатата в галерия някогашна Държавна печатница и адаптираната към нея сграда на Художествената академия, официално не са бламирани.
