Писателят-историк Илияс Есенберлин (1915-1983) е не просто класик, но и основател на жанра “литературно-художествена летопис” в съвременната казахска литература. Автор е на множество романи, повести и разкази. За повечето читатели той обаче си остава най-вече създателят на известната трилогия “Номади” (1976), преведена на тридесет езика и с общ тираж над три милиона копия. Книгата се отличава с епичен размах, динамизъм на действието, с майсторски изваяните образи на прочути дейци от казахската история, с точен и изразителен език. Спирайки се върху повратни моменти от миналото на казахите, авторът ни запознава с живота на Великата степ, като съумява по един блестящ начин да свърже нишките на миналото с нашето съвремие.--------------------------------------------------------------------------------
...В централноазиатската степ са се развили и са загинали два забележителни народа хуните и древните тюрки, както и много други, които не са успели да прославят имената си. Техният начин за производство - “номадското скотовъдство” - наистина се явява най-устойчивата форма на стопанска дейност, която почти не се поддава на усъвършенстване. Но формите на бита, начина на живот, политиката и мястото в световната история на хуните и на древните тюрки са съвсем различни, както са различни и техните съдби.
Л. Н. Гумильов, “Древните тюрки”
