Юнг съветва:
Когато искате да лекувате трудни деца, ще бъде по-добре да запазите за себе си знанията си по психология, тъй като децата имат нужда най-вече от простота и здрав човешки разум.
Предговор от редакторите на немското издание:
Личността като израз на целостността на човека бе описана от К. Г. Юнг като идеал за възрастния, чието съзнателно осъществяване чрез индивидуацията представлява крайната цел на човешкото развитие през втората половина от живота. В цялото си по-късно творчество Юнг съсредоточи основното си внимание върху разбирането и описанието на тази цел. Всеизвестно е, че Азът възниква и укрепва в детството и юношеството. Затова би било немислимо да се занимаваме с процеса на индивидуацията, без да вникнем в тази ранна фаза на развитието.
Ядрото образуват трите лекции Аналитична психология и възпитание. Юнг смята, че психологията на родители и възпитатели е решаваща за процеса на израстване и съзряване на детето, особено в случай на изключителна надареност. Той подчертава значението на незадоволителните психологически отношения между родителите като причина за психогенни разстройства при децата. Затова бе напълно естествено да се включи статията на Юнг Бракът като психологическа връзка, както и да се свърже проблематиката на детето с проблематиката на индивидуацията при възрастните, като бе добавено есето За формирането на личността, което – и по заглавие, и по съдържание – съответства на темата на тази книга.
Все още широко разпространеното предубеждение, че психологията на К. Г. Юнг се отнася само до втората половина на живота или е валидна изключително за нея, се опровергава от представените съчинения. В епоха, която поставя под съмнение абсолютно всички принципи на възпитанието, всеки читател, който по някакъв начин трябва да се занимава с педагогически проблеми, ще има полза да се консултира с приноса на Юнг. Да възпитаваш другите, без преди това да си се възпитал сам, е толкова малко постижимо, колкото и постигането на човешката зрялост без осъзнаване.
