За повечето от нас през повечето време съвестта е толкова обикновена, толкова всекидневна и толкова спонтанна, че дори не я забелязваме. Тя обаче е много по-голяма от нас. Тя е едната страна на конфронтацията между древното крило на аморалния егоистичен интерес, който винаги е бил обречен – психологически и духовно, – и кръг от също толкова неостаряващи нравствени умове. Като психолог и гражданин гласувам за хората със съвест, за тези, които са любещи и отдадени, за щедрите и нежни души. Най-силно впечатлена съм от онези хора, които чувстват – съвсем просто, – че нараняването на другите е грешно и че любезността е правилна и чиито действия са насочвани тихомълком от това нравствено чувство всеки ден от живота им. Те са елит сами по себе си. Те са възрастни и млади. Те са хората, които са си отишли преди стотици години, и бебето, което ще се роди утре. Те произлизат от всяка страна, култура и регион. Те са най-осъзнатите и фокусирани членове на биологичния ни вид. Те са и винаги са били нашата надежда.
Авторът
