В основата на изследването е залегнал т.нар. Non-Recourse Factoring. Сериозен проблем е липсата на законова уредба на договора в българското право, като е направен опит чрез правен анализ да бъде преодоляна тази липса.
На основата на задълбочен анализ на търговската практика, действащата нормативна уредба, историческото развитие на договора до наши дни, сравнителноправния преглед на законодателните разрешения в някои други държави, сравнителноправния анализ с други сходни правни институти на облигационното и търговското право и критично коментираната съдебна практика авторът разработва основните въпроси за правната същност на договора за факторинг и неговото съществено съдържание като сложен и самостоятелен вид договор. Предметът на изследването обхваща теоретичното изясняване на субективните права и задължения, които възникват за страните, както и съответното приложение на правилата на други правни институти, относими към този сложен и специфичен договор.
В книгата се предлагат решения на редица въпроси в отношенията между страните, участващи във факторинга в широк смисъл, възникващи поради липсата на законовата уредба на института, което дава възможност за преодоляването на някои практически проблеми в правоприлагането и създава добра основа за бъдещо законодателно уреждане на института.
Трудът е предназначен за научни работници, практикуващи юристи и студенти по право, както и за всички, които проявяват интерес в областта на гражданското и търговското право, и особено за тези кредитни и финансови институции, които по силата на ЗКИ имат право и се занимават в търговската си практика с факторингови операции и по необходимост следва да използват различни видове договори за факторинг.
Красимир Коев е доктор по право, главен асистент в Юридическия факултет на БСУ по облигационно, търговско и гражданско право. Адвокат от Бургаската адвокатска колегия.
