Книгата „Преобразуващи искове и преобразуващи решения“ от далечната 1974 г. е публикация на кандидатската дисертация на Стефан Брайков. Темата представлява важен кръстопът на материалното и процесуалното гражданско право, докосвайки се до преобразуващите субективни граждански права, европейската полемика относно обособяването на конститутивните искове, силата на пресъдено нещо на преобразуващото решение и същността на неговото преобразуващо действие. Според автора допустимостта на преобразуващия иск е свързана с една специфична абсолютна процесуална предпоставка - искът трябва да има за свой предмет преобразуващо материално право. За него няма съмнение, че решението по преобразуващ иск се ползва със сила на пресъдено нещо, състояща се от установяване на преобразуващото субективно право и от постановяване на материалноправната промяна - конститутивното действие. Последното го отличава от всички други съдебни решения. Изложението се занимава и със сложния анализ за границите на преобразуващото действие - макар стриктно да обвързва само страните, в редица случаи то рефлектира и върху материалноправната сфера на трети лица, които неизбежно се съобразяват с настъпилата промяна. 40 години след първото издание книгата не е загубила качествата си, тъй като темата принадлежи към класиката на гражданския процес, макар да е писана при действието на ГПК-1952. Актуалността й не е накърнена от ГПК-2007, който за щастие не засегна координатната система на българското гражданско процесуално право. Тя е една интересна спирка в развитието на българския граждански процес, където любознателният читател може смислено да си почине и да събере сили за следващия път нагоре.
