Моралните основания на правото

В един съботен ден, както самият той пише в своите спомени, младият тогава виден американски магистрат и правен философ Билингс Лърнд Хенд (Billings Learned Hand) пътува в една карета с Оливър Уендъл Холмс-младши, съдия във Върховния съд на Съединените щати. Когато Хенд слиза, той се обръща към отпътуващия Холмс и се провиква: “Do justice, Justice!”. Тогава Холмс се връща с думите „Чакай, чакай! Ела тук!“ и настига Хенд като му казва: „Това не е моята работа. Моята работа е да играя по правилата“.

Този кратък разговор е свързан с може би един от най-фундаменталните въпроси, съпътстващи развитието на правото още от зората му. Това е въпросът за връзката на правото с морала, ценностите, етиката, изобщо с тези „извънправни явления“, които макар и външни на правото имат много дълбока връзка с него. Продължаващите дебати варират от това дали моралните категории изобщо имат някакво отношение с правото до това, че откъсването на правото от моралния елемент го обезсмисля като система. Настоящият труд търси отговори на тези фундаментални въпроси – за връзката между правото и морала, какво представляват моралните основания на правото, какво е тяхното място в правосъздаването и правораздаването и как прекъсването на дълбоката връзка морал – право може да обезсмисли правото като такова.