Обект на анализ в настоящия труд е правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ (право на напускане на съдружник в ООД) – неговата същност, упражняване и правни последици. Целта на изследването е да се даде разрешение на теоретичните и практически въпроси, които това право поражда. На първо място са разгледани въпросите за същността и характера на правото на напускане. Тук то е определено като субективно потестативно право на съдружник за едностранно прекратяване на членството в ООД с двуелементен фактически състав – (1) отправяне на писмено предизвестие, което да бъде получено от дружеството и (2) изтичане на предвидения в закона или дружествения договор срок. На второ място са анализирани особеностите на упражняването на правото на напускане с фокус върху носителя на правото и акцентиране на определени специални хипотези с голямо практическо и теоретично значение. На трето място се посочват и систематизират последиците на упражненото право на напускане, а след това се пристъпва към тяхното поотделно изследване в хронологичен ред. В заключение са направени предложения de lege ferenda с цел усъвършенстване на действащото законодателство.
