В настоящото изследване са поставени за обсъждане историческите аспекти, свързани с възникване и развитие на разпита на свидетел в наказателното производство като способ за доказване; извършен е анализ на процеса на формиране на доказателствената информация, която следва да бъде получена под формата на свидетелски показания – от момента на възприемането ѝ, през етапите на запаметяване и възпроизвеждане, до фазата на проверка, оценка и анализ и съпоставяне на тази информация с останалите доказателства по делото.
Особено място е отредено на връзката между основните участници в разпита на свидетел – разпитван и разпитващ, значението на психологическия контакт между двамата и съществената роля, която заемат личностовите характеристики и особености на всеки от тези участници. Поставен е акцент върху необходимостта от висока степен на подготовка и професионализъм, които следва да притежава разследващият орган, осъществявайки разглежданата специфична връзка с разпитваното лице и е направен опит на разпита да бъде обърнато внимание и от гледна точка на криминалната психология – като на своеобразна форма на общуване между участниците в него.
Разгледани са тактическите особености на провеждането на разпита на свидетел; етапите, през които преминава посочения доказателствен способ в процеса на провеждането му; анализа на утвърдените в криминалистическата теория и практика методи за получаване на значимата за делото информация и техниките, които могат да бъдат използвани за събирането ѝ, отнесени към личността на разпитваното лице. Към разследващите органи са отправени предложения и тактически препоръки, насочени към провеждането на разпита и са обсъдени установените, допускани в практиката грешки, с посочени конкретни насоки за преодоляване, респ. недопускането им.
Настоящият труд разглежда основните видове разпит, обсъдени съобразно различни критерии в наказателно-процесуален аспект и от гледна точка на криминалистическата наука и съдържа основни насоки и практически препоръки към разследващите и правоохранителни органи с оглед оптимизиране на дейността им по разкриване и разследване на престъпления.
Невена Русева е доктор по криминалистика, главен асистент в Юридически факултет на Русенски университет „Ангел Кънчев“, преподавател по дисциплините „Криминалистика“ и „Съдебни експертизи“. Хоноруван преподавател в Академия на МВР. От 2005 г. работи като разследващ полицай в Областна дирекция на МВР – гр. Русе. Има издадени монография, студия и множество публикации в български и международни издания по теми, свързани с наказателно-процесуалните аспекти и криминалистическата тактика при разследването на престъпления.
Член е на Съюза на юристите в България и на Съюза на учените в България.
