Китула

"Ех, приятелю, свърших в музея на съвременното изкуство. Ти със сигурност би казал: по-добре това, отколкото мъртъв. Може и да си прав. Сега каня всички онези, които ме забравиха, всички все още живи приятели да дойдат да ме посетят. Входът е три евро и петдесет. Ти можеш да влезеш гратис, знам, че с парите си на червено. Само кажи
на рецепцията, че идваш при мен. Ще си поговорим за трепета, дето вече съвсем се изпари, за меланхолията, която всички презират, докато не е станало късно, за депресията, нежелана от никого, тъй като е нелечима."

„Китула“ е книга за приятелството на цяло едно поколение, което никога не е било готово да се откаже от идеала за свобода, своеобразен негов символ и паметник. Въпреки меланхолията поради разпадналите се идеали и ценности обаче поетът ни кани да отплаваме с него, както каторжници – от златния кораб, защото единственият възможен избор е свободата.