Аз бих желал този том да бъде четен sub quadam specie æternitatis, по един хедонистичен начин, неповлиян от теории, които не изповядвам, нито от факти от моята биография. Съставих го хедонистично; събрах само онова, което ми допада или което ми е допадало в момента, когато съм го избрал.
Плиний Млади, в книга трета от своите „Писма“, пише, че нито една книга не е толкова лоша, че да не съдържа нещо добро. Това съждение, което Сервантес е прочел, потвърждава моето подозрение, че красотата е нещо често срещано. За същото намеква непълният опис, наречен „Друга поема за даровете“. Би било твърде странно, ако тази антология, която обхваща повече от половин век, не включва страница или ред, достоен за внимание или да бъде запомнен.
Из Поетическа антология (1923-1977)
Хорхе Луис Борхес
Xорхе Луис Борхес (1899–1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева.
