Скитникът на моята душа

„Той бе дете на Свищов, но биде осиновен от Бургас - градът, в който Николай стана и остана Поет. При това в знаменитата атмосфера и вълшебния въздух на по-големия му събрат Христо Фотев, с когото бяха неразделни съратници, макар много различни. Друг на мястото на Искъров би останал в магнетичното поле на Фотев, би се превърнал в негов подражател, но поетичният му характер се оказа по-силен от притегателната мощ на магьосника Фотев.

Ники Искъров владееше класическия стих, знаеше тайните и предимствата му, боравеше с различни ритмични размери, притежаваше много богата поетична култура. И много широко скроен вкус към различните видове скърби и вдъхновения, които бушуваха в предишните поколения български творци. За това никой не бе изненадан, когато заедно с Недялко Йорданов създадоха алманаха „Море“ - най-авангардното списание, списвано извън столицата, избликнало в годините на перестройката.“

Румен Леонидов