Аттар (1142‒1221) живял в Нишапур, североизточна Персия. Известен бил като Аптекаря, защото пишел стиховете си в аптека, която се ползвала като лечебница и където същевременно се продавали благовония. Аттар имал теологическо образование и пътувал много: до Египет, Дамаск и Мека; посетил дори отдалечени места като Туркестан и Индия. За него казвали, че „никога не дирел царско благоволение“. Освен Птичият събор (известен още като Беседата или Птичето събрание), той написал Жития на светците в проза. В нея Аттар събрал посланията на суфистките светци, които нямали свои собствени текстове.
Аттар бил осъден като еретик и прогонен, а имуществото му било заграбено. Около 1220 г. се върнал в Нишапур, където намерил смъртта си по време на монголското нашествие.
Благодарности
Откак се помня обичам да рисувам птици, свобода и полет. Всякакви птици: птици с лица на хора, рибоптици, змиептици. Ползвал съм ги в анимационните си филми, в плакати, в обложки за албуми и илюстрации. Историята за Симорг, която илюстрирах за Книга на въображаемите същества на Хорхе Луис Борхес, ме вдъхнови. Тя ме отведе право при английския превод на оригиналната творба (1177), Мантик’т-Таир от Фарид ад дин Аттар. На свой ред Аттар – моят папуняк – ме преведе през моите собствени седем долини:
В първата долина прочетох епическата поема на
Аттар, състояща се от 4500 стиха и преведена на
английски от Дик Дейвис и Афкам Дарбанди.
Във втората долина Зузана Кржижова ме осветли
за всичко, що се отнася до Персия.
В третата долина моят приятел и ментор
Милош Форман спомена, че е гледал невероятна пиеса,
вдъхновена от поемата, поставена от неговия
приятел Жан-Клод Кариер и Питър Брук.
В четвъртата долина Скот Мойърс зададе
на моите птици непогрешим курс.
В петата долина Ан Годоф ги приветства радушно.
В шестата долина Клеър Нейлон Вакаро
даде облик на техния свят.
В седмата долина Вероника Уиндхолц
дари птиците ми с песен.
Сега се надявам да стигна до планината Каф – и все ми се струва, че тя е точно толкова актуална днес, колкото актуален е бил шедьовърът на Аттар преди векове.
Петер Сис
