Сълза и сняг

Автопортрет с вятър

необязден

вятърът е вихър

от прах листа треви

и мушички

една жена

седнала  под  дървото

неподвижна

тялото трепти

ръцете ѝ  искат нещо да

изразят

но пръстите са

свити навътре в дланта като

птица която не може още да лети

в короната на дървото

с остри тънки листа гъсто

едно до друго

врабчета цвърчат

главата на жената е прозрачна

мислите се виждат

как стоят на малки столчета

сиво-сини и си шушукат

врабчетата отгоре са свят от

перушина и слава

мушичките понякога се обаждат

с глас който вятърът усилва и

обгръщат като коса

главата  ѝ

там където са очите има

малки лилави сенки, лапички от

спомени

изведнъж тялото  ѝ запява

(без глас) това е песен

(без думи)

откъде знае

тази песен тялото  ѝ?

вятърът казва, че

сигурно откъдето идва

и той, но никой не пита

вятъра

откъде идва