Вирхова приказка пълна с коридори, стаи, бунт и живот заради живота
Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено, жестоко „аз”, убийствено добре знаещо накъде се е запътило: „ти имаш мечта/ а мен смъртта ме мечтае“.
В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок.
Настоящата книга включва трите стихосбирки на Мария Вирхов, излезли у нас, които отдавна са ненамираеми:
- Жълта поезия. Пловдив: ИК Хермес, 1995 (редактор Иван Теофилов, книгата е издадена с конкурс за първа поетическа книга на в. „Литературен форум“ и ИК „Хермес“);
- Вятърът мъртъв език е. София: ЛИК, Библиотека „Ягодовите полета“, 1998 (водещ поредицата Елин Рахнев, редактор Георги Господинов);
- Танци. Варна: LiterNet, 2005 (електронно издание, https://liternet.bg/publish2/mvirhov/tanci/content.htm, посетено на 7 март 2021).
За техническата помощ по преписа на печатните текстове благодаря на Яна Петкова.
Включени са избрани текстове от стихосбирката на руски НИКОМЕЯ. Москва: Автохтон, 2010 (редактор и автор на предисловието Павел Гольдин, послесловие Сергей Соколовский), при избора помогна и прочитът на Красимир Лозанов.
Стихотворенията, невлезли в книгите, са от в. Литературен вестник, сп. Аспирин Б / Витамин Б, сп. Ах, Мария, в. Литературен форум, литературните платформи LiterNet, Словото (www.slovo.bg) и Литература плюс култура (grosnipelikani.net); „тя е изящна жена“ е от личен архив на Милена Делева. Ранните стихове са от ямболския вестник Народен другар и поредицата Детски гласове. Поетически сборник. Ямбол: Окръжен пионерски дом, 1982 г. и 1983 г. Преводите на Мария Вирхов са основно от в. Литературен вестник (рок парчетата са от рубриките Рокпоезия, Готик-рок, Club); преводите на Манделщам са от LiterNet и от ямболския вестник Делник; преводите на Янка Дягилева са от http://yanka.lenin.ru/translations/bulgar.htm.
Съществена част от текстовете са събрани благодарение на усилията на Зинаида Стефанова, майката на Мария Вирхов.
Работих по книгата бавно и предано, отне ми повече време, отколкото предполагах. Когато най-сетне се оформи, си дадох сметка, че се навършват 10 години от смъртта на Маша. Останалото е... четене.
Биляна Курташева
