На забавен каданс

Общува ми се с теб
в едно дълго изречение,
с косите ти, със сенките под очите,
но и с танцуващите там вътре в теб,

общува ми се с теб без текст, готов за озвучаване,
без каквато и да било предварителна подготовка,

броят ми се снежинки върху миглите ти,

по никое време изпращат ми се
стихове по водосточните тръби,

ухото си ти само доближи,
доближи до тях ухото си.

Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии.

Автор е на стихосбирките „Пин код: Лукчета“, „Без упойка“, „Твърде лично“, „Вдъх“, „Сърцебиене“, „По теб“, „Помни ми думата“, „Свидно“, „Ще ти го кажа на ухо“, „Кръвопреливане“, „Невменяем“, „Стиходилър“. Носител на националната награда за дебют „Южна пролет“ (2004).