Октомври

„Октомври” е есенцията на всичките ми лични и обществени разпятия, единствената ми достоверност пред света, молекула, заровена в сърдечно-съдовата ми система, радикална епикриза на единния ми граждански номер, контролен пакет акции на всичко в мен. (Елин Рахнев)

Не зная как да се държа, когато ме обичат.
Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам
си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми.
Понякога стоя със часове. И пуша фикуси. Зениците
ми скачат до зеландия. И по-натам. Тогава търкам
тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам
някой път. Пред будката за вестници.

Октомври

Аз мога да отвикна в синовете си, във дъщерите си,
във майките си. Във бялото стечение на чучулигите,
из преждата им мътна да хриптя. И ведро да тече, шурти скръбта ми… във ягодовите поляни, във килерите.

Със цялата отявленост на тялото. Да става това.
Да изтече разюзданата скръб надолу към атласите, бардаците, житата и мръсните стени на постулатите. Нечленоразделно да хрипти по май, октомври, йоко,

„Богориди“. Да разцъфти гръдта ѝ, да се развей,
да експресира. Релефът ѝ да екне, да се пръсне честно организмът ѝ… над цялата естетика, над римите
и библиотеките. Тъй прелъстителна, барокова, желана,

наркотична. Загубила основите си, миризмата на елен
и сяра. Кърмата ѝ да се стопи в тъма на наративите
и гардеробите, прахта. Да става това. Да се изгражда. Да се култивира. Да придобие някаква класичност. Цялост.

Синева… За другий свят роден съм аз, за другата лила и други живи.

Дизайн на корицата: Кольо Карамфилов