Книга, която няма да остави никого равнодушен. И в която със сигурност всеки читател ще намери онези, сякаш отправени точно за него съкровени думи, които да го излекуват от нещо – било в тялото или в душата. В „Думи, които лекуват” от Алекс Ровира (изд. „Хеликон”) възгледите за живота на известния испански автор органично са вплетени с мислите и разсъжденията на едни от най-големите умове на човечеството – философи, писатели, учени, психолози и още много хора на духа и познанието. И тяхното въздействие е буквално магическо – след досега ни с тях ние се чувстваме помъдрели, обновени, изцелени.
“Думата е наполовина на този, който я произнася, и наполовина на онзи, който я чува”, цитира Мишел дьо Монтен авторът Ровира. „Думите принадлежат и на двамата участващи в диалога, когато той е искрен, когато слушането е внимателно, когато има воля за среща. В тях ние се доближаваме един до друг и затова те ни обединяват, водят ни към обмяна, към връзка и така ни позволяват да виждаме, да чувстваме и да растем.
Има думи, в които са концентрирани опитности, чувства, копнежи и дори цял един живот: името на любимия човек, местата от нашето детство, песента, която предизвиква спомен, стихотворението, което е винаги с нас, гласовете на онези, към които сме привързани. Понякога дума като „дете”, „приятел”, „баща”, „майка” или името на любимия или любимата предизвиква и пресъздава в нас цяла вселена от спомени и преживявания, нерядко дори по-богата и наситена от самата действителност.
Има думи прости, непосредствени, уместни, любезни, които са истински дар. Произнесени спонтанно, „довиждане”, „благодаря”, „моля те” или „обичам те” могат да озарят мига и, при определени обстоятелства, да се превърнат в спомен, който да осмисли нечий живот.
Много често приветливият и искрен глас се оказва по-силно терапевтично средство от което и да било лекарство. Един жест и подходяща дума могат да преобърнат настроението ни в миг. Думите предизвикат в нас смях, радост, нежност, настроение и при това съвсем неочаквано. Думата предизвиква изненада, трепет, нежност и вълнение.
Но най-вълшебното нещо, на което са способни думите, е, че те могат да ни лекуват. Посредством думите сме в състояние да създаваме своя вътрешна алхимия: да облекчим болка, да се справим със свои съмнения, гняв и чувство за вина, да превъзмогнем дълбока загуба, да излекуваме рани, да победим страхове, да прекратим потисничество, да излезем, може би, от свое вътрешно или външно робство: да освобождаваме и да се освободим.”
