Повест за една гора

Произведението на Емилиян Станев е отражение на неговия опит като надзирател в ловното стопанство Буковец в Еленския балкан, където отива още през 1944 г., с цел да възстанови развъдника на елени. Престоят му в планината и в близост до дивата природа го вдъхновява да пресъздаде своите преживявания и наблюдения в сюжета на повестта.

В разказите си за деца Емилиян Станев ни представя един истински свят на дивата природа. Той се чувства съпричастен към препятствията, борбата за живот на различните видове животни. Израз на безграничната му любов към природата са известните му думи:

"Към всичко подхождай с любов - към цветето, към дървото, към птицата и човека. Иначе няма да разбираш, тоест - да прощаваш.
... Понякога постигам в себе си тихо щастие, като се заглеждам в птиците, цветята и въобще в природата, и ми се струва, че навлизам в един чудесен свят, някаква еманация на зримата реалност, в което е скрит смисълът на света и на човека."
Емилиян Станев