Братя Мормареви е псевдоним, получен от първите две срички на имената ни – Мор от Мориц и Map от Марко.
Мор почина през 1992 година. Как тогава Map написа сам роман от Братя Мормареви?
Когато седнах да описвам приключенията на Лили, разбрах, че Мориц е жив. Както винаги, той се настани на стола до мен. Мислехме заедно, пишехме заедно, смеехме се. Докато работим, ние винаги се смеем много. Разбира се, и спорим. Понякога, когато се опитвах да наложа мнението си, Мориц, както винаги в такива случаи, размахваше заканително пръст, сетне махваше нервно с ръка и казваше пренебрежително: „Прави каквото щеш!“. Аз изчаквах да премине раздразнението му, а той – ината ми. После лесно стигахме до съгласие и продължавахме работа.
Така, като всичко, което бяхме писали преди, написахме и романа „Лили“, който е и за деца, и за възрастни.
Сега работим върху нов роман. Мориц е пак до мен.
Марко Мормарев
„Големите – уж големи, а страшни глупости вършат“, мислеше си Лили. Особено ако са ти родители. Като майка ѝ и баща ѝ. Разведоха се. Без да я питат. Дори и Роки страдаше за баща ѝ, когато си прибра багажа и изчезна от къщи. Два дни стоя на вратата да го чака. Ако и Лили се махнеше, Роки щеше да умре от мъка. Или от глад. Когато на кучетата им е мъчно, те загуб¬ват апетита си. Лили пък загуби настроението си. Обичаше да играе, не обичаше много да учи, обичаше да се надбягва с Роки в парка, не обичаше да чете книги, обичаше да гледа телевизия, но най обичаше да се смее. След като родителите ѝ се разведоха обаче, тя се промени. Престана да се смее. И започна да си фантазира.
– Лили, в час ли си?
Госпожа Попова, класната, прекъсна мислите ѝ. Върна я отново на Земята. То поне да беше на Земята, а то – на чина.
– Да – отвърна Лили.
– В такъв случай не зяпай през прозореца!
„Че да зяпам през прозореца, ми е много по-забавно, от¬колкото да зяпам в устата ви, госпожо Попова“, помисли си Лили, сложи ръка на чина, подпря челото си в дланта и отново обърна очи към прозореца. Така госпожа Попова нямаше как да види накъде гледат очите ѝ.
