Заведи ме вкъщи

Ян вдигна очи нагоре – ярко грееха звездите. А в прозорците на околните сгради грееха синкавите екрани на телевизорите – хората седяха пред екраните и гледаха „Голдън шоу”-то... Значи виждат и него... Той, малкият Ян, в момента влиза във всеки дом заедно с водещия Бати Злати.

От синкавите прозорци момчето премести очи нагоре към небето – пак синкаво, но ясно и осеяно със звезди. Сред тях забеляза една особено ярка – не е ли това звездата, която изгрява само в нощта на Рождество? Тя ще е тази, която прави коледните чудеса. Защо ли хората гледат звездите по телевизията, а не вдигнат глави към небето? Десетгодишният Християн е особено дете – дете в неравностойно положение.

Една случайност го прави участник в ТВ шоу и той попада под прожекторите, в света на телевизията и рекламите. Повестта „Заведи ме вкъщи” от Михаил Вешим може да се чете и от деца, и от възрастни. Както и от всички читатели, непревърнали се в теле-зрители.