Алис от три години живее сама в къщата на покойната си баба в Северна Франция, но я издържат родителите й. Независимо че е завършила Сорбоната, тя не успява да получи очакваната реализация в сферата на академичнитесоциологически изследвания.
Почти на трийсет е, без работа, без приятели, останал й е само споменът за неслучила се любов. В желанието си да бъде самостоятелна, Алис решава да организира работилнички по писане в два дома за стари хора, още повече че дисертацията й е свързана с такива домове.
И това променя живота й. Изобщо не е очаквала, че работата ще е така интересна и че ще прочете толкова разнообразни и интригуващи истории. Уравновесената Сузан, поетът Пиер, безупречният Жорж, свенливата Мари, мърмораната Жермен й разкриват свят, далечен и непознат. Разказват лични спомени за Съпротивата, за дълги пътешествия, трогателни истории за семействата и приятелите си и дори я изненадват с поезия. Искрени и спонтанни, те й споделят за неосъществена любов, за любов, която не се забравя…
Най-после нещо се случва в живота на Алис. Щастлива от успеха на работилничките, тя започва да води часове по творчество и в начално училище. За нея, за старците и за малчуганите работилничките се превръщат в буря от емоции. Създават се топли отношения и нови приятелства; истории от миналото, нежни или болезнени, се настаняват в настоящето и изграждат бъдещето… Дори Алис разкрива своите сърдечни терзания. „Добрите й старчета“ създават проект „Алис“, в който включват и децата. Бандата съзаклятници предприема незабавни енергични действия, за да помогнат на младата жена да намери любовта…
