Палечко

Из  „Палечко“

Колко  е  студено,  колко  светло  утрото!
Синкаво  и  розово  в  стаята  е  вред,
на  крака  си  никак  не  усещам  кутрето,
пъстрото  бърдуче  пълно  е  със  лед.

А  отсам  по  джамчето  приказка  позната
някой  е  изписал  със  перце  нощес:
веселият  Палечко  тръгва  по  земята
и  загубва  пътя  в  сребърния  лес.

От  камбанки  хиляди,  звън  се  чува.  Гледа:
клончета  и  пилета  -  всичко  от  сребро!
Със  брадица  сребърна  иде  един  дедо.
-  добро  среща,  дедо!  -  дал  ти  бог  добро!

Палечко  му  казва:  -  дедо,  изведи  ме!
Дедото  му  казва:  -  гледай  онзи  пън,
с  три  поклона  три  пъти  го  викни  по  име
„сушкун-стружкун-крушкун“  -  и  ще  си  навън...

Ала  тейко  вика:  -  я  недей  се  мая,
а  носи  секирчето  да  го  наковат!
Ала  майка  вика:  -  и  тавата  дай  я
да  я  калайдисат,  хем  ти  е  на  път!

И  аз  слагам  чергата,  дъхвам  си  на  пръста,
слагам  си  кожухчето,  свирвам  със  уста:
и  наяве  почва  приказката  пъстра  -
Палечко  отново  тръгва  по  света...