Първото впечатление от Бразилия е нейното смайващо изобилие: всичко е неудържимо – слънцето, светлината, багрите. Тук небесната синева е по-ярка, зеленината е по-плътна и наситена, земята е плодородна и червена и никой художник не може да намери в палитрата си тонове, които да са по-жарки, ослепителни и бляскави от оперението на тукашните птици и крилете на пеперудите. Тук природата непрекъснато стига до крайности – бурята раздира небесата с ослепителните си светкавици, дъждовете се изливат като стихийни горски порои, растителността избуява наново само за няколко месеца и се превръща в истинска зелена пустош.
През 1941 г., в разгара на Втората световна война, Стефан Цвайг намира убежище в Бразилия. Писателят е очарован от ослепителната ѝ природа, от нейните толерантни, дружелюбни и открити жители, които живеят в мир и хармония.
Цвайг създава един завладяващ портрет на Бразилия – от годините ѝ на незначителна колония до възхода ѝ като диаманта в короната на Португалия, от дните на робството и златната треска до динамиката на съвремието, изпълнено със смайващи контрасти. Писателят използва личните си впечатления и преживявания, за да опише тази необятна страна, в която да съзерцаваш живописната природа, е също толкова вълнуващо, колкото и да се изгубиш из улиците на Рио де Жанейро, Баия или Сао Паулу.
Елегантната проза на Стефан Цвайг и богатството на темите, които той разглежда: историята, културата, традициите, изкуството и икономиката на Бразилия, превръщат тази книга в истинска класика.
