„Беше време, когато се борехме за мир и разоръжаване. Докато разбера как да се включа и аз в тази борба, времената се промениха и всеки започна да се бори за нещо различно.
Един се бори срещу корупцията, друг срещу съседите си, трети срещу листните въшки, нападнали дърветата край виличката му... Познавам и мъж, който упорито се бори срещу мастиката и е решил да я унищожи докрай, като изпие с отвращение всичката налична на тази земя.
Аз избрах да се боря за едно по-усмихнато пространство около себе си. Населено от усмихнати хора. Казах си: и пет усмивки повече да предизвикам, пак е нещо. Все някой ще ми е благодарен, че го откъсвам, макар и за кратко, от тягостните мисли, които съпътстват всекидневието ни.
Цели 40 години опитите ми продължават. (Сега вече ще разберете и колко съм стар.) Ако тази непретенциозна книжка ви развесели, ще зная, че действията ми са в правилната посока.
Благодаря!“
Петър Софрониев
Из разказа "ГАЛЬОВНИК"
Галя котки.
Срещу заплащане.
Появиха се една нова категория хора. Примерно съпрузи. Взели си домашен любимец – нали искат все пак някой да ги обича? Защото те, съпрузите,
взаимно не са сигурни дали инвестират обич един в друг. Взимат си котка, ама по цял ден са на работа. Детето пък на училище, после на частни уроци и
така нататък... Домът на семейството – празен по цял ден. А котката трябва да бъде галена. Така пишело в инструкцията за правилното и отглеждане. Галенето го правя аз – срещу заплащане, казах. Това е едната
ми работа. Ама нали знаете, че вече да работиш на едно място не стига!
Една госпожа – хубавка и немного възрастна, около четиридесетте, като научи, че галя котки, и тя пожела. В смисъл, пожела да галя и нея след като
приключа с котката и си измия ръцете.
Пак срещу заплащане желаеше да я галя тази госпожа. Защото ласки не видяла. Или по-скоро ласки консумирала от страна на съпруга си, но твърде рядко. Два-три пъти годишно, примерно. Защото той бил тираджия и обикалял света, за да разнася
замразени пилета и патици.
Това прецених, че е опасен труд за мен.
