Китайската сватба (след това)
С нетърпение дочаках края на религиозната церемония, ако на испански е скучна, на китайски е направо непоносима, освен това много исках да присъствам на хвърлянето на оризови зърна по младоженците, струваше ми се, че да видя как китайците практикуват този свой обичай, който западната култура беше възприела безусловно, ще бъде толкова вълнуващо, колкото… не знам, да кажем, колкото щеше да бъде да видиш как италианци правят пица, ако нямахме такива на всеки ъгъл. Обаче за моя най-голяма изненада никой не хвърляше ориз, попитах Интай защо и тя ми обясни, че този обичай го имало само в отделни части на Китай и че тъй или иначе никога не е означавал изобилие, нито каквото и да било друго от нашите интерпретации, мотивът бил просто да залъжат с нещо кокошките, за да не кълват роклята на булката...
След церемонията младоженката се преоблече и замени класическата бяла рокля с друга, червена и с по-азиатска кройка, Интай ми обясни, че тези рокли се наричали кипао, после пак облече друга рокля, тази пък със златисти украси и релефни дракончета... От своя страна всички мъже носеха по нещо червено, самият аз, по указание на Интай, си бях сложил една вратовръзка на Лито в този цвят, китайците са направо влюбени в червеното, явно не без причина там толкова добре вирее комунизмът, освен това червеното с жълто дава оранжево, цвета на будистите. С изненада установих, че болшинството бяха облечени подчертано елегантно, ако трябва да съм откровен, до момента не вярвах добрият вкус в облеклото да е сред преподаваните от Конфуций наставления, и беше истинско облекчение да установя, че макар размотаването с тениска и мокасини да е техният избор в естетиката, ако обстоятелствата го изискват, те са способни да се облекат не само прилично, ами даже бих казал стилно, мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че малцина бели биха успели да придадат на фрака такава изящност както един китаец със сресана с гел коса.
